България и еврозоната: Експерти и „Възраждане“ оценяват рисковете
В Гранд Хотел Милениум в гр.София се организира конференция „ България и еврозоната: специалистите правят оценка рисковете “. Конференцията е по самодейност на Рада Лайкова, евродепутат от група „ Европа на суверенните народи “ в Европейския парламент.
Събитието стартира в 11:00 ч. и събра водещи икономисти, финансови анализатори и представители на бизнеса, които разискаха евентуалните последствия от въвеждане на еврото в България.
На конференцията участваха Торстен Полайт, почетен професор по стопанска система в университета в Байройт, Германия, и президент на Институт „ Лудвиг декор Мизес “; Щефен Круг, икономист, създател на Института за австрийско ръководство на активи и политически консултант по въпросите на еврото и федералния бюджет на ПГ на „ Алтернатива за Германия “ в Германския Бундестаг; Рада Лайкова, член на Европейския парламент, и Деян Николов, общински консултант в Столичен общински съвет, стопански консултант на „ Възраждане “ и ръководител на структурата в София, член на инициативния комитет за референдума за опазване на българския лев.
Основен акцент в полемиката бе представянето на доктор Торстен Полайт, почетен професор по стопанска система и специалист по парична политика, който аргументира за какво България не би трябвало да приема еврото. Той застъпи тезата, че общата европейска валута е нестабилна фиатна система, която води до инфлация, финансови рецесии и обществени неравенства. В изискванията на растящи подозрения по отношение на бъдещето на Европейския съюз, съществува действителен риск от разпад на еврозоната, което би сложило страната в рисково икономическо състояние. Той направи оценка на общото положение на еврозоната, акцентирайки че запазването на българския лев е рационален метод, поради високия риск от финансова рецесия в еврозоната.
В своето ревю Деян Николов насочи рецензии към политиката на ЕЦБ при финансова рецесия, насочена към безотговорно отпечатване на пари, което спомага за повишение на инфлацията и основава стопански несъответствия. Монетарната система с валутния ръб и строгата фискална дисциплинираност съгласно него са гаранция за уравновесеното съответствие сред Брутният вътрешен продукт и външен дълг. Недемократичната конструкция на еврозоната, в която някои страни имат по-голяма тежест при вземането на решения, не дава никакви гаранции за бъдещото застраховане на икономическите и паричните потребности на страната, в случай че те не съответстват с тези на валутния съюз, безапелационен бе той.
Рада Лайкова обясни актуалните дейности на Европейски Съюз за намаляване на еврото. Като евродепутат на „ Възраждане “ в Екологичен потенциал тя интензивно се бори на европейско равнище за обезпечаване правото за осъществяване на референдум в България по тематиката. Лайкова бе безапелационна, че новата линия на съюза е ориентирана към основаване на военна стопанска система, което ще повлияе изключително мощно върху страните от еврозоната. Централното пренасочване на капитали към военната промишленост и отбранителния бранш е съществена цел на Европейски Съюз, като страните в еврозоната ще бъдат по-засегнати, заради неналичието на паричен суверенитет и неспособност да вземат независими финансови решения – разяснява тя. За цифровото евро Лайкова означи, че това е опит за безспорна концентрация на финансовата система в Европейски Съюз и цялостен мониторинг върху финансовите интервенции в бъдеще.
Шефен Круг, политически консултант на „ Алтернатива за Германия “ в Бундестага по отношение на еврото и бюджета, показа немския опит от заличаване на тяхната парична единица. Той означи, че централното отпечатване на пари от страна на ЕЦБ не предстои на никакъв надзор и регулация. Печатането на голямо количество фиатни пари понижава цената им и подтиква инфлацията в еврозоната. Наблюдава се и неустановеност на вложенията заради възможни финансови кризи – съобщи Шефен Круг. Той е безапелационен, че прехвърлянията на пари и фондовете в еврозоната усилват корупцията и основават монопол върху финансовите капитали и потоци. Не на последно място Круг уточни, че еврозоната неизбежно усилва дълговата тежест на страните, които са принудени да усилват външния си дълг, с цел да покрият разноските си.
Експертите разискаха и въпроса за загубата на паричен суверенитет, която би настъпила с приемането на еврото, както и обстоятелството, че решенията за инфлация, лихвени проценти и макроикономическа политика ще се взимат от Европейската централна банка без действително българско въздействие. Поставен бе и въпросът за неравностойното отнасяне на дребните и огромните страни в еврозоната, като за образец бе даден натискът, извършен върху Гърция по време на дълговата рецесия.
